Ние в Жаден.бг смятаме, че под интернет небосвода има място за абсолютно всички. Така се роди и идеята за платформата. Сметнахме, че жадни хора като нас, си нямат интернет небе над главите. Кръстен на едноименния роман, за който се очаква да види бял свят някъде в периода между другата седмица и 2067-ма година, сайтът има за цел да изтъкне и немалкото позитиви от алкохолната злоупотреба.

Това, което правим, е да представяме забавно четиво, както и поле за изява, на всички пияни философи, a.k.a. пияна интелигенция, a.k.a. интелигенцията като цяло. Надяваме се жадното семейство да расте, а с това и класата, изтънчеността и кретенията на съдържанието. Stay tuned! Визията ни се формира от вече няколко години, но яснота доби съвсем наскоро, а купонът никога не свършва напълно! Още по едно?

Из книгата “Жаден”:

Следващата ми среща на живо с Пламен дойде по средата на една нощ, десетина дни след като беше драснал в одеска неизвестност с Жана. С Елена бяхме вечеряли на терасата, бях купил един тон с морски неща и пекох с часове на барбекюто, докато тя ни най-малко не ми помагаше с голото си тяло, влажно и копнеещо, честичко смееща ми се от джакузито. Бяхме изпили и няколко бутилки вино. След като я чуках в джакузито, а после и на билярдната маса (още една мечта влезе в аналите като осъществена), се бяхме отдали на същото занимание и в леглото. 

Всъщност чух силния трясък, който се понесе от коридора, но тъй като буквално бях по средата на красиво момиче, избрах да вярвам, че се чува от съседите. Тя обаче се притесни не на шега и ме избута от себе си, наостряйки уши. Застанах до нея, полу надвиснал над голите ѝ гърди, гледайки я с леко объркване и хич не толкова леко раздразнение. С едната ръка се бях подпрял на леглото, а с другата правех недвусмислени жестове между нея и оная ми работа. Такива сме си – готови сме да нахлуе цяла армия от украински гопници, въоръжени със саби и боздугани, да ни намушкат хиляди пъти в гърбовете и какво ли още не, но нямаше да “излезем” от голата под нас жена. Тъкмо се бях приготвил да отприщя словесен порой, целящ да оплаче горкия ми, рязко изкаран на студено пенис, когато вратата на стаята се отвори с гръм и трясък. Вече не можех да игнорирам ситуацията. За беда това не беше единствената буря, която се готвеше да изкипи над неподозиращите нищо герои на историята. Още преди да намачкаме леглото с голите си задници, бях започнал да усещам, че нещо в стомаха ми не е съвсем наред. Май морските дарове и огромното количество, в което ги бяхме погълнали, не бяха най-добрата идея на света. 

В стаята нахлу умопомрачително пияният Пламен, който сякаш нямаше ни най-малка представа къде се намира. Залиташе на осмици от по няколко метра, блъсна се в едната стена, после събори телевизора от другата, потрошавайки го на съставни части и падайки безпомощно върху него. 

  • Шибани курви! – изписка той в неадекватност, а ръцете му нескопосано се мъчеха да разкопчаят колана на панталона му. Все пак успяха…

Елена крещеше и псуваше на руски, съвсем забравила, че е чисто гола, а аз напълно не забелязах как от стомаха ми е тръгнала бушуваща вълна от зле сдъвкани пипала и други мекотели, защото Пламен си изкара нефелно изглеждащата патка и невъзмутимо започна да пикае по средата на стаята ми, както си лежеше на една страна върху потрошения телевизор. Точка в графата “това съм аз от бъдещето”, съвсем неохотно отбелязана и леко със срам. Елена изпадна в истерия, а аз, както бях зяпнал чичето с отворена уста, започнах да превъртам лентата на вечерята директно върху нея. Тя скочи на крака, оповръщана и прекрасна, разкрещя се още по-силно и взе да ме замерва с дрехи, вази, възглавници и въобще с всичко, което ѝ попадна в ръцете. В очите ѝ имаше сълзи. Сигурен съм обаче, че бяха от яд, а не от мъка. Прозорецът, отделящ предходните няколко дена от реалния свят, се беше счупил и студеният въздух на истинския живот нахлуваше на талази, галейки и щипейки неприятно с мръсните си пръстчета оповръщаното ѝ тяло. Измежду крясъците на език, който мога да определя само като руско-украино-английско-истеричен, различих ясно думите “Fix it!!”, след което тя излетя от стаята и отпраши към някоя баня. 

  • Пламене, майка му стара… – почувствах безсилие. Усещах неприятните тръпки на гузната съвест да се разхождат по гръбнака ми, стомахът ми го свиваше срама и  конвулсиите на натравянето, а от устата ми се изля дълбок, искрен, напълно естествен смях. По дяволите, цялата ситуация беше абсурдна, беше невъзможно да се ядосам! Това беше комедия и някой си беше поиграл адската, за да я натъкми. Очаквал е да получи смях като награда, и аз нямаше да го лиша, който и да беше той. Пламен изглеждаше като новородено костенурче, обърнато с корубата надолу. Не беше си прибрал пишката, опитваше се да се изправи, но гравитацията натискаше потопения му в спирт мозък, а ръцете, дрехите и други части от тялото му се топяха в топлата пикня на пода. Станах и си сложих гащи. Поне един от нас трябваше да покаже малко благоприличие и по ирония на съдбата това трябваше да съм аз. Вдигнах го с неимоверни усилия, тъй като той беше напълно отпуснат и дори нещастните му опити да ми асистира не помагаха особено много. 
  • Келеш?!?!? – мисля, че едва сега беше забелязал къде е. Както и, че имаше други хора покрай него.
  • Ставай, свиня такава! – казах му аз и нов порив на смях разтресе цялото ми тяло, правейки го още по-трудно да го вдигна от пода. 

Натиках го в банята, пуснах над него студената вода, ей така, както си беше с все дрехи, повърнах още веднъж в тоалетната и отидох да събера горките чаршафи. Елена се беше появила отново и се обличаше. Изглеждаше бясна, и я разбирах. По принцип… В момента обаче ми беше адски смешно и киселата ѝ муцуна ми разваляше кефа. 

  • Разкарай го тоя долен боклук от тука! – изсъска през зъби тя и сега можех да се насладя на цялата ѝ злоба, която очаквах още при втората ни среща, заради това, че държах Пламен да е с нас. В очите ѝ гореше огън, гледаше ме с неприкрита смърт. – О, майка ми! – погледна ме отново и погледът ѝ сякаш искаше да каже, че ако нещо с нея не е наред, и аз, и Пламен, сме мъртъвци. Реално той най-вероятно се беше удавил под душа така или иначе. Тя си грабна телефона от нощното шкафче и ме погледна накриво. – Разкарвай го тоя, чу ли ме!!!!! Изтърпях го оная вечер, даже с майка ми го запознах!!! Махай го преди да съм побесняла!!!!! – нямаше как да стане по-лошо. Нямах намерение да се разделя с чичето и да прекарам остатъка от дните ми в Украйна правейки мили физиономии, чувствайки се гузно и ходейки подир гъза на който и да е. Дори и след такъв феноменален гъз не бих ходил.
  • Ами… – започнах аз колебливо, и това, че се изсмях, никак не помогна за гладкостта на последвалия разговор. – Няма как да стане това нещо. – завърших простичко и я погледнах ухилен. 
  • Що?????????? – изкрещя тя и понечи да ме замери отново с нещо, но това, което беше в ръката ѝ, беше нейният телефон. И той, и аз, бяхме пощадени.
  • Опитай се да го погледнеш от забавната страна. – продължих да обяснявам спокойно и равнодушно. 
  • Каква забавна страна, бе, ти ебаваш ли се?? – беше си бясна. Това нямаше да завърши добре, и понеже заплашваше да е и разточително, трябваше да го прекърша в зародиш. – Тоя изрод влетя в стаята ни по средата на нощта и се изпика!!! Кой знае какво е направил на горката ми майка!!! – завърши тя.
  • Стаята МИ! – натъртих аз. – И не съм забелязал да си ѝ звъннала все още, колко точно ти пука за нея? – ей сега вече прекалих, осъзнавах го напълно, но грам не ми пукаше. Продължаваше да ми е невероятно смешно. Смъртта в очите ѝ се утрои, тя поемаше бавно дъх, несъмнено, за да го изстреля като залп към мен. Казах си “мммм, не!” – Get the fuck outta here, bitch! – казах на Елена, като я замерих в лицето с блузката ѝ. Това беше последната част от тоалета ѝ, която не беше успяла да навлече ядно все още. Погледна ме с тотално и неподправено недоумение. Сигурен съм, че въобще не беше очаквала такова развитие на нещата. До такава степен успях да я изненадам, че дори вече не изглеждаше ядосана. Беше останало само объркването. Устата ѝ беше леко отворена, в очите ѝ имаше ужас. Трябваше да реши дали иска да остане в живота на екзотичния чужденец, който носеше надежда с присъствието си, че може да я спаси от посредствеността на изоставащата ѝ страна, или да е вярна на майка си. Сценката се разигра в главата ѝ за няколко секунди, през които усатата ѝ остана отворена, а аз ѝ направих знак да потегля към изхода. В крайна сметка се завъртя на пета и изхвърчайки от апартамента изкрещя:
  • Да го духате и ти, и малката ти пишка!!!!
  • На малката ми пишка духа ти, и беше достатъчно голяма да се давиш на нея неведнъж. – отговорих ѝ аз. От другата страна на току що затръшнатата врата чух само силен крясък. Повече нямаше да видя този хубав задник. Но пък си имах огромен задник, който да ме гледа от огледалото всяка сутрин и да ми се хили, с побеляла от паста за зъби уста. Време беше да проверя дали Пламен не се е удавил, само това можеше да ми развали настроението. 

Тъкмо се засилих към банята и той излезе отвътре, подпирайки се на поне три опорни точки, за да стои във вертикално положение. Все още беше потресаващо пиян, но ледената вода, както и оповръщаните му дрехи, които издаваха какво още се е случило докато пращах Елена по дяволите, явно бяха върнали 1% живот в батерията му. 

  • Какво, да еба, се случва? – попита той, заваляйки силно. – Как, да еба, стигнах до тук и какво се е случило на стаята ми.
  • Стаята МИ! – натъртих за втори път аз в рамките само на няколко минути. – Случи ѝ се ураган Пламен. Хайде, отивай да се преоблечеш и слизай долу да ти изгорим мокрите дрехи в барбекюто. И двамата имаме да разказваме как стигнахме до тук тази вечер. Ще направя кафе.”

И още:

Не бях уплашен за здравето си. Не бях дори разочарован от себе си и от факта, че с отдаване на хедонизъм съм се докарал до тук. Все пак затова дойдохме. Това исках – да се потопя в упадък и да изляза чист от другата страна. По какъвто и да е начин, пък било и с краката напред. Нихилизмът води и до това – щом нищо не е от значение, това непременно събира в себе си и човешкия живот, дори и собственият. А той, нихилизмът, си вилнееше необеспокояван, свободен и, е, щях да кажа зъл, но в същността си той няма как да е такъв. Просто беше… незначителен. Тук бях да му се отдам. И не точно, друго исках да стане, исках да намеря изгубилия се безследно романтик, който беше тъпо копеле, но никога нямаше да чука омъжени жени и да се вкара в болница от пукница. Дойдох да търся романтикът, гмурнал се в море от важини, но вместо него намерих едно такова потвърждение на статуквото от няколко години насам, а именно абсолютната незаинтересованост към когото и да е от женски пол. Нихилизмът, ще го наричам Пенчо, защото и той като Пенчо (който и да беше Пенчо, по дяволите) не съществуваше съвсем наяве, не и според поведенческите модели на утайка като мен, и беше новото ми Аз. Заедно убихме егото, пропъдихме романтика, изгонихме нежността, а аз позволих на Пенчо да дойде, за да не прави абсолютно нищо. Дори не обичаше да размишлява, въпреки че не беше тъпо парче като романтика. С него си мислехме отделно и независимо един от друг. Аз стигах до проникновени истини, до трайни заключения, мимолетни изблици на еуфория, породени от поредната осъзната истина, стигах до ъгли, зад които а-ха и да намеря тъпото, влюбено копеле, философствах и потъвах в океана на собствената си, вековна мъдрост, намирах смисъл, виждах светлина напред, радвах се на потресаващото ми израстване, спорих за живота, говорих и говорих, и после пак говорих. Накрая обаче се появяваше Пенчо и с едно звучно “Мех” слагаше край на всичко това. Изтриваше прогрес, забравяше уроци и не обръщаше внимание на премъдрости. С едно “нищо няма значение, всичко е същото, нищо няма да се промени, не си се променил и ти и никога няма да се промениш” донасяше равновесието на психопата, който се крие от санитарите в лудницата и после повръща хапчетата, които са му дали, и така от месеци. Сетне гледа спокойно в бялата стена, не търси смисъл в нея и лекичко зачуква чело в тухлите ѝ, оставяйки лепкави, кървави петна под формата на целувки и прегръдки (ХОХОХО).”