0

И както по-рано установихме по време на дегустацията на водка Коскенкорва ( Коскенкорва по обяд ), че всяко едно време е ракиено време за добре тренираното съзнание, така в Жадната глава все нещо не беше наред с това съждение. Не самото съждение! Не! То е по-вярно от собственото ни съществуване!

След тежки дни на главоблъсканица ситуацията беше влязла в руслото на статуквото. И в един Жаден момент, когато вече се бях отказал да търся същината на моралното несъответствие, тя, същината, сама ме намери и наля в чашата ми хладка черешова, майна. И всичко беше ясно. Водката не е ракия. Ракията е ракия! Цитатите са насърчавани!

Моментът беше съвсем правилен. Както доста често се случва в живота, нещата ни намират сами тогава, когато му е времето. А времето се определя от търпението. Времето наказва всяка липса на търпение с крачка назад, както каза един мъдър човек някога! Така и аз, неиздържал и Жаден, веднага потопих пресъхнали уста в кехлибарената течност, с премрежен поглед и страст, но рязко ми напомниха, че съм прибързал и се наложи да отпия веднага отново, за да уважа наздравицата. Не съжалявам. Още първата глътка се разля от гърлото ми право в душата. С мекотата си ракията успя да заглуши шума наоколо. Целият свят пропусна оборот и ме остави да се насладя на момента. За миг бях сигурен, че това не е ракия, а черешов нектар. Ясно изразеният вкус на узрелия плод погали сетивата и се настани трайно, оставяйки не алкохолен, а вместо това приятен и свеж послевкус. Едно-две примлясвания след глътка са достатъчни, за да се усети, че черешовата е натурална, а не “парфюмирана”, както обичат да се изразяват професионалистите. За разлика от Коскенкорва, тази амброзия не сме я тествали в количества, позволяващи да заключим дефинитивно дали главата ще боли, но скромното ми мнение, базирано на фундаментален опит, говори за по-скоро положителен изход след злоупотреба. Жадният не поема отговорност ако резултатите варират.

И малко факти: отворила врати (казани) през далечната 1997-ма, дестилерия Исперих започва тази най-българска дейност, а именно да се вари ракия, с идеята да изнася дестилат за държавата на банките и шоколада, откъдето са и казаните ѝ. Така и се случва в началото, докато семейният съвет не взема решение да започне да оставя дестилата да потече в бутилки и право в гърлата на народа. Технологиите, които дестилерията използва са най-модерни, като костилките от всички плодове се отделят още с пристигането им, а плодовата паста отлежава в подходящи, неръждаеми съдове и на правилна температура.

Какво остава да се каже за черешовата, майна? Тя говори, не, направо пее от чашата. Пее, но не гали слуха, а всички останали сетива с мекота, аромат и пивкост. Препоръчвам консумацията ѝ пред огън, с подходяща компания (компонент, необходим за всяка консумация) и с някое друго домашно мезенце. Още по едно? Наздраве!

Иван Синитчийски
Иван е завършил Международни икономически отношения, но познанията му по темата се изчерпват със заглавието на специалността. Работи като специалист Плащания и Превенция на измами през деня, но вечер мечтае да драска с перото по празния лист под някоя гръцка палма. Смята, че хуморът не трябва да познава граници. Философ, простак, болезнено откровен.

Коскенкорва по обяд

Предишна статия

Жаден за още?

Коментари

Остави Коментар

Вашия email адрес няма да бъде публикуван. Required fields are marked *