На Една Държава!
Днес паркирам си трабанта
пред на Гочо от мах’лата ресторанта,
кат’ бял човек да почувствам се тамън,
с жената да хапнем си навън!
Влизам вътре с бодра крачка
и настъпвам няква мазна храчка.
Сядам аз на стола захабен
И вдишвам въздух с чесън подлютен.
Идва сервитьорът без никаква усмивка
и хвърля ми менюто на осраната покривка.
Отварям го и що да зърна –
от цените идва ми мощно да повърна!
Дванайсет лева за ориз със някакъв спанак!
Явно продуктът от Азия докаран е на крак!
На картофите Гочо добавил е “гурме” –
на шест лева гледам продават се добре!
Жената поръчва салата “Примерати” –
десет лева за лук, краставици и домати!
Свива ме сърцето, викам си “ще пия” –
пет лева малка гроздова ракия!
Оглеждам се потресен, бай Иван до мен седи
и над сметката гледам здраво се поти!
двайсет лева пише там за картофи и за бира –
“Как е възможно?!?!” умът му не го побира!
И Пешо виждам да се мръщи –
разправя “по-добре да бях си вкъщи”!
Кръчмата е гнусна, но залата и пълна,
а Гочо точи нож да стриже вълна!
Що, бе, овце прости, заблудени,
пълните кръчмите на кварталните гамени?
Гочо, познат още като доста тъп,
станал е богат на вашия отруден гръб!
Гочо, ела бе, д*йба твойта мама!
Що не вземеш да опиташ ми салама?
Хвърлям менюто му в лицето,
излизам и пикая му на БМВ-то!
Нещо май пораснала цената
без да вземе с нея моята заплата!
Скочил бил данъка и на колата!
Викам си “Да ти е*а и страната!”
Спасенията виждам ги, те са само две,
но не става революция с народ овце!
Затуй багажа аз съм си стегнал
и карам си трабанта към втори терминал!
MadMan, пЛОВдив, лето 2019-то
Коментари