0

Добро утро, ъпър Ийстсайд! Не, не онова, манхатънското Ийстсайд, известно по нашите ширини като домът на Чък Бас, Арчибалд Едикойси и съпругата на Райън Рейнолдс от хитовата американска ром-ком драматична трилър-сага за деца от пет до дванайсет години. Нашият собствен, балкански Ийстсайд, в който главните герои от малкия екран са бездарни аматьори, произволно селектирани и събрани от най-различни села, ЖП гари, подлези и улици.

Та ей за тия момчета става въпрос, познавате ги, всеки един от тях е мноо просТ! Още от самото начало на този проект, от магическия и божествен миг на неговото зачеване, в който очилатият и еректирал етнически фалос на Правата и Свободите еякулира в топъл и гостоприемен комунистически влагалищен свод, успешно пронизвайки червената соц яйцеклетка, беше ясно какъв ще бъде резултатът от страстния, но също нежен и грижовен интеркорс. Създаден бе един урЕд, двуметров, плешив, слабоумен, нискоинтелигентен, неквалифициран и наркоманизиран урЕд, с голямо его и мания за величие. Като типичен урЕд и този не прави нищо по цял ден, седи си вкъщи, друса разплут на диванчето, не излиза навън сред хората, страх го е да не му се подиграват или сочат с пръст, да не му се нарани крехкото его. Вместо това е изпратил своите верни импове и хобити, задругата на нищожните джудженца, да подскачат наляво-надясно с креслив гласец и дълбокопровинциален акцент всеки път, когато видят телевизионна камера наоколо, демонстрирайки своята шимпанзе култура.

Нека всички дружно поемем дълбоко дъх, затворим очи и оценим за кратко това, което имаме, докато все още го имаме. А какво е това, дето го имаме ли? Имаме си едно пошло, безвкусно и треторазрядно шоу, драги зрители – забавно, смешно, жалко, абсурдно, но пък шоу. Прибираш се вкъщи, в даден момент пускаш телевизора и виждаш тийм „Шимпанзета“, навсякъде, по всеки един канал, скачат и кряскат на северозападен диалект. Любопитно ти е, интересно ти е, питаш се какво ли са направили днес тези примати, дали е още по-тъпо от онова от вчера/завчера, гледаш две-три минути, плесваш се звучно по челото – очевидно да, още по-тъпо е. Палиш цигара, наливаш си трето питие, вече не ти е смешно, тъжно ти е, чувстваш се глупаво. Замисляш се, преброяваш си на ум дипломите, сертификатите, отличията, постиженията и… неволно връщаш поглед обратно към малкия екран – шимпанзетата продължават своето тоалетно творчество.

Кратък фейспалм, поглеждаш към библиотеката си, при всяко заглавие ти изникват едни образи, кой от кой по-нелепи и далечни, но същевременно все по-познати и близки. Опитваш се да си сдържиш смеха, полагаш усилие да ги приемеш насериозно, но в секундата, в която ги зърнеш отново, можеш единствено да си ги представиш в естествения им хабитат – долнопробен турбофолк бардак, с разкопчани до пъпа ризи, хвърлящи салфетки и лепещи банкноти по потното чело на думкащия барабанчета представител на техния единствен електорат, техният скъп суверен. Главното шимпанзе наскоро си острига скалпа и изцърка с миши глас „Знаити к‘фо съ случва къто си обръсним главити“. Аз лично, признавам си, тъна в блажено неведение аджеба какво събитие следва след като човек се подстриже, моя милост обикновено се прибира и влиза в банята. Бегло си спомням, че в недалечното минало всичките импове и хобити си направиха сходни прически, барабар с техния урEдлив лидер, след което ги изгониха от някъде и за определен период от време бяха бездомни, дали това има впредвид имп Тошко?

Може би пък донякъде е и практично и рационално, ако в плевнята няма нищо и стои празна, тя няма нужда от покрив, нали така? По-дебеличкият имп пък преди дни не успя да смогне с натоварения си график, нямал е време да се прибере вкъщи пухкавелкото, да си вземе душ и да се преоблече с дрехи за възрастни и се вясна на новото си работно място в чалга аутфита си, идвайки директно от някоя заседателна зала в Студентски град след многочасова среща с избирателите си. Горкото шишкаво парцалче, следващата ми сълза е за теб, приятелю, ще я съхраня грижливо в капачка от ракия.

За третото им недоразумение не ми се говори все още, поведението му днес в сградата, в която съединението уж прави някаква сила, е меко казано смешно, не само защото от трибуната обяви разединение и отцепничество на тайсънкючекопоследователите, но дори и това е достатъчно. Всичко, което последва след това, бе жалко, недостойно и немъжко, а когато освен простак и необразован селяк си и женчо и детероден орган не следва да имаш достъп до каквато и да е трибуна, еле пък най-важната и ключова в страната. Целият цирк би бил поносимо смешен и дори толерируем, ако не носеше със себе си неизбежните последствия. А те вече са скандално сериозни. Един експожарникар в едно софийско село доволно потрива ръце от няколко месеца, гледа и искрено се забавлява. Дали наистина си е представял опозиция, която да работи изцяло в негова полза? Дали наистина си е давал сметка, че предоставяйки инициативата на сбирщина аматьори ще постигне един от най-големите си успехи? Можем само да гадаем и спекулираме, но резултатът е красноречив – неговата партия, символ и знаменосец на модерния тоталитаризъм у нас, вече не е най-мразената и псувана политическа формация, само за няколко месеца двуметровият плешив урEд, продукт на небългари и друг вид комунисти успя да създаде изчадие, което да настигне и дори задмине по нетърпимост и отвращение повече от десетилетие работа, работа и пак работа…

С тези „лица“, с тази „промяна“ Кабинет номер четири, че дори и номер пет е неизбежен… Поздравления, поп-фолк икони, вие направихте всичко това възможно, с вашата шимпанзе култура, с вашата неадекватност и страхливост, със селските си дрехи и с празните си глави! Наздраве, кючек асорти!

ЖАДЕН.БГ не е задължително да споделя мнението на СВОБОДНИТЕ в словото и израза си контрибютъри! Подкрепяме, обаче, свободата на изказ и мнение, така ценни, но така забравени и потъпкани във времената на “фрийдЪМБ”. Създателите и собствениците на ЖАДЕН.БГ нито изповядват политически пристрастия, нито адмирират, нито низвергват политически персони и режими!

Tosh Rose
Тош е повелител на хапливото перо. През очите на реализма и чрез ръката на истината, той може да унищожи всеки, дръзнал да стъпи встрани от моралната институция. Научен, начетен, строг, справедлив и мълчалив социопатопсихопат, който не предлага излишно мненията си, но винаги разполага с тях, когато невежата го помоли за такова.

    На една държава

    Предишна статия

    Пропаганда и пустота

    Следваща статия

    Жаден за още?

    Коментари

    Остави Коментар

    Вашия email адрес няма да бъде публикуван.