By И както по-рано установихме по време на дегустацията на водка Коскенкорва ( Коскенкорва по обяд ), че всяко едно време е ракиено време за добре тренираното съзнание, така в Жадната глава все нещо не беше наред с това съждение. Не самото съждение! Не! То е по-вярно от собственото ни съществуване!
След тежки дни на главоблъсканица ситуацията беше влязла в руслото на статуквото. И в един Жаден момент, когато вече се бях отказал да търся същината на моралното несъответствие, тя, същината, сама ме намери и наля в чашата ми хладка черешова, майна. И всичко беше ясно. Водката не е ракия. Ракията е ракия! Цитатите са насърчавани!
Моментът беше съвсем правилен. Както доста често се случва в живота, нещата ни намират сами тогава, когато му е времето. А времето се определя от търпението. Времето наказва всяка липса на търпение с крачка назад, както каза един мъдър човек някога! Така и аз, неиздържал и Жаден, веднага потопих пресъхнали уста в кехлибарената течност, с премрежен поглед и страст, но рязко ми напомниха, че съм прибързал и се наложи да отпия веднага отново, за да уважа наздравицата. Не съжалявам. Още първата глътка се разля от гърлото ми право в душата. С мекотата си ракията успя да заглуши шума наоколо. Целият свят пропусна оборот и ме остави да се насладя на момента. За миг бях сигурен, че това не е ракия, а черешов нектар. Ясно изразеният вкус на узрелия плод погали сетивата и се настани трайно, оставяйки не алкохолен, а вместо това приятен и свеж послевкус. Едно-две примлясвания след глътка са достатъчни, за да се усети, че черешовата е натурална, а не “парфюмирана”, както обичат да се изразяват професионалистите. За разлика от Коскенкорва, тази амброзия не сме я тествали в количества, позволяващи да заключим дефинитивно дали главата ще боли, но скромното ми мнение, базирано на фундаментален опит, говори за по-скоро положителен изход след злоупотреба. Жадният не поема отговорност ако резултатите варират.
И малко факти: отворила врати (казани) през далечната 1997-ма, дестилерия Исперих започва тази най-българска дейност, а именно да се вари ракия, с идеята да изнася дестилат за държавата на банките и шоколада, откъдето са и казаните ѝ. Така и се случва в началото, докато семейният съвет не взема решение да започне да оставя дестилата да потече в бутилки и право в гърлата на народа. Технологиите, които дестилерията използва са най-модерни, като костилките от всички плодове се отделят още с пристигането им, а плодовата паста отлежава в подходящи, неръждаеми съдове и на правилна температура.
Какво остава да се каже за черешовата, майна? Тя говори, не, направо пее от чашата. Пее, но не гали слуха, а всички останали сетива с мекота, аромат и пивкост. Препоръчвам консумацията ѝ пред огън, с подходяща компания (компонент, необходим за всяка консумация) и с някое друго домашно мезенце. Още по едно? Наздраве!
Коментари