0

Беше студен слънчев ден през септември и стрелките показваха 19:84 часЪ. Не, действието не се развива в супердържавата Океания, пер се, макЪр че, както казваше една моя университетска професорка – то и така да е, ти кЪк ще разбереш? Самият аз не бих могъл, хех, аз дори не съм сигурен какво точно значи „пер се“, но ме кефи да го използвам тук-таме в речта си, някак звучи на място, гордо, привлекателно, интернационално, ентелигентно…

Спийкинг ъбаут интелиджънс, нека скръстим пръсти и се помолим, а защо не и да излезем на балконите в седем без осем тази и всяка следваща вечер и да ръкопляскаме за кураж и сила на смелата предводителка на чалгаджийската чета в този критичен за нея и цялото ѝ родословие момент. Всеизвестен факт е, че в потайния свят на хитмените, асасините и изпълнителите на мокри поръчки, е традиция да изпратиш писмо на набелязаната жертва, за да е информирана за предстоящото покушение, защото нека бъдем честни – никой не е фен на изненадите, особено в днешно време, когато всичко е толкова спокойно, логично и прозрачно. Истинността и сериозността на въпросната заплаха се потвърждава и от профила на заподозрения, и за всенародна радост и успокоение, вече заловен злодей – Любчо от Стара Загора – вице Мека-та на чалгата у нас, културен домакин на няколко незабравими и грандиозни лайв концерта на парламентарните тайсънкючековци от близкото минало.

Самият Любчо от Стара Загора пък като че ли не си изигра картите по най-рационален начин. Вместо да пуска мейл и да поживее няколко години в затвора, можеше да се напие и надруса на магаре и да я прегази с колата на някой светофар. Тогава хем щеше да изпълни поставената му от червени и прочие заръчители, хем щеше и да си бичи айляк вкъщи, под домашен арест, със стилна гривна „Сваровски“ на глезена, в море от жени и бело. Наистина ужасен кошмар преживява младата и симпатична антилогопедаджийка, в това няма съмнение, ние нормалните граждани и селяни не можем дори да си представим колко ѝ е тежко и трудно през последните няколко дни. Може би единственият човек, знаещ със сигурност през какво точно преминава тя, е собственикът на Росенец, който в онзи съдбоносен ден на 19 януари 2013-а година се взря от близко разстояние в дулото на водния пистолет от „Джъмбо“ на партньора си Октай Мехмедшалла Ени, но въпреки брилянтното майсторство на двойката и перфектното екзекутиране на този смразяващ кръвта минитрилър, наградата на филмовата академия за най-добър оригинален сценарий отиде при „Джанго без окови“ месец по-късно… Жалко, имахме талантлив и стойностен театър през всичките тези години, но пустият му американски расизъм, сър…

На здравния фронт – нищо ново. Преди дни от трибуната на ежеделнично сутрешно шоу за новини и коментари главният грандмейстер на републиката ,със свеж и секси бронзов тен, информира поданиците си, че зимата идва, а с нея ще нахлуе и Делта Кралят на нощта, който сее смърт и зараза навсякъде където мине. Единственото спасение от сигурната гибел е доза (или две) драконово стъкло от мултимилярдна фармацевтична компания директно във вената, като с цел да изкара акъла на непослушните неинжектирани проли, сладкодумният очилатко заяви, че около 85% от лежащите в болница заразени хора са без инжекции… Окей, пич, но математиката е проста наука, а тук не тези 85% са плашещи, а останалите 15, нали така? За държава с твърде малко ваксинирани люде ако цели 15% от хората, които са с влошено здравословно състояние и се е наложило да постъпят в болница, са напълно ваксинирани, това не говори добре, никак даже, за качеството на самата ваксина, нали така?

Базирайки се на същата проста наука математика, следва да приемем, че колкото повече расте броят на ваксинираните, толкова по-вероятно е да се увеличава процентът на хоспитализираните имунизирани, нали така? Много бързо преминахме от „това е единственият начин – боцкаш се и край, ставаш безсмъртен и неуязвим“, през „това е единственият начин – боцкаш се, после се пазиш два пъти повече, докато не дойде време да се боцнеш втори път, после се пазиш четири пъти повече, докато минат определените на брой дни и край, ставаш безсмъртен и неуязвим“, та да стигнем до днешното „това е единственият начин – боцкаш се, после се пазиш два пъти повече, докато не дойде време да се боцнеш втори път, после се пазиш четири пъти повече, докато минат определените на брой дни, след което продължаваш да се пазиш осем пъти повече, защото тези новите модели дето излизат на пазара са много коварни и тях това, дето ти е вкарано не им противодейства особено добре, та да не си помислиш нещо че си безсмъртен и неуязвим – напротив, пак си си същия, само че като се заразиш, ще ти е по-леко, освен ако не ти е толкова леко и ти стане тежко, тогава ще си постъпиш в болница, но няма проблеми, защото статистически тези, които са с теб в болница и не са се боднали, са повече от теб, но пък ако нещо нещата тръгнат на зле и вземе, че умреш, не бива да ти е тъпо, защото статистически тези, които са с теб в болница и не са се боднали, тръгнат да умират и те, то те ще са повече от теб, което е най-важното в случая, case closed…“

Не става така, пичове, стратегиите не работят и няма да бъде постигнато нищо със заплахи, закани, забрани и евтини циркове. Огромна част, огромна, от нас – неваксинираните, не сме антиваксъри пер се, другаде се крие причина и проблем. Вече година и половина сме преки свидетели на неадекватност, некомпетентност и абсурд след абсурд, както в локален, така и в глобален мащаб. Седим, гледаме и се пляскаме по челото след всяка една абсурдщина, дело на тези, дето са най-загрижени за нас и ни мислят най-благото, дето са всеки ден по телевизии, програми, блокове, щабове. Търсим си някой, дето да го харесаме, дето да ни впечатли с нещо, дето да прояви разум и интелект, дето да го припознаеш като авторитет и да признаеш неговите високи нива на образованост, интелигентност и компетентност. Търсим, но уви…

Може би проблемът е в нашето поколение, нашата генерация, моите набори… Ние така си отраснахме и такова влияние ни оказа средата и всичко друго, с което се сблъсквахме и което ни заобикаляше. Ние израстнахме в държава, която страда от адска и неистова липса на авторитети и качествени човеци, лидери и модели за подражание. На тяхно място има… е, нека не си губим взаимно времето в излишни глупости, знаем какво има, виждаме ги кои са и какви са – ден след ден, година след година, десетилетие след десетилетие… Просто не си заслужава… И не е никаква изненада, че в подобна среда се самоизграждаш като индивид, който отказва да приеме фалшиви герои, който не признава и не разпознава авторитети, ръководители, лидери и управници. А не признаваш авторитети, ръководители и управници, защото не вярваш в техните качества, компетенции, опит и умения. Гледаш ги, интересуваш се, следиш ги, чакаш някой да каже нещо умно, логично, интелигентно, тук-таме се получава и аха-аха да си помислиш, че тази конкретна телевизионна фигура става за нещо и баам – той/тя/то казва и/или прави нещо тъпо и необосновано, нещо глуповато и олигофренско, пляскаш се по челото и чувство на срам се появява на лицето ти…

Как може за година и половина единствената ваксинационна кампания в страната да е проведена от един селски олигофрен с пожарникарска диплома, който докато беше прайм министер каза авторитетно пред своите мисирки с микрофони и камери „Ваксинирането е като санирането, ще видите колко е хубаво“? Как е възможно да си начело или част от нещо с национално значение и да си неадекватен и необосновано агресивен във всеки един момент? Как очакваш интелигентен и образован човек да се присъедини към армията на ваксинираните, когато не си му дал нито една основателна причина да го направи? И как след всичко това именно този човек ти е виновен за всичко, дето не работи в държавата, този непокорен слуга, дето не иска да се боцне, ‘щото планът му е да убие всичко живо наоколо и не го е грижа за останалите?

Съжалявам, пичове, гледам, слушам, чета, интересувам се, съгласен съм с много неща, подкрепям с две ръце имунизацията на възрастните, болните и уязвимите, отговорно и стриктно следвам елементарните правила, които така или иначе са били заложени във възпитанието и културата ми, виждам същото у приятелите ми, близките ми, някои колеги, произволни непознати… Но за да бъдем самите ние привлечени, спечелени и причислени към глобалната кампания, досегашните стратегии и подходи не са достатъчни. Евтини празни заплахи и безпочвени апокалиптични предсказания не са достатъчни, банкноти от 50 лева и двойка кебапчета с кюфтета плюс лютеница не са достатъчни, ежедневното насъскване и настройване на лабилната и лесно манипулируема част от ваксинираното общество срещу непослушните неваксинирани терористи и убийци не е достатъчна, нито здравословна, както за нас, така и за вас…

В случай, че решите да смените подхода и нагласата си, в случай, че започнете да ни третирате и виждате като по-висш организъм от редовите и необразовани лелички и чичковци, малцинства и чалгари, в случай, че осъзнаете необходимостта от иницииране на по-сериозен диалог и готовност за адекватни и експертни отговори на ключови въпроси от ваша страна… Е, тогава вероятно бихме искали да ви чуем и седнем на масата… А до тогава… До тогава ще продължаваме да тровим напълно ваксинираните с присъствието си…

ЖАДЕН.БГ не е задължително да споделя мнението на СВОБОДНИТЕ в словото и израза си контрибютъри! Подкрепяме, обаче, свободата на изказ и мнение, така ценни, но така забравени и потъпкани във времената на “фрийдЪМБ”. Създателите и собствениците на ЖАДЕН.БГ нито изповядват политически пристрастия, нито адмирират, нито низвергват политически персони и режими!

Tosh Rose
Тош е повелител на хапливото перо. През очите на реализма и чрез ръката на истината, той може да унищожи всеки, дръзнал да стъпи встрани от моралната институция. Научен, начетен, строг, справедлив и мълчалив социопатопсихопат, който не предлага излишно мненията си, но винаги разполага с тях, когато невежата го помоли за такова.

    Скъпите им дрешки крият от вас колко са празни главите им

    Предишна статия

    Жаден за още?

    Коментари

    Остави Коментар

    Вашия email адрес няма да бъде публикуван.